Антон Попов

(Из предсмъртните писма до неговите близки)

Умирам за един нов свят, който ще огрее с такава силна светлина, с
такава хубост, че моята жертва за него е нищо. Утешете се с това, че
за него умряха милиони в хилядите битки на барикадите и на бойния
фронт. Утешете се с това, че умираме за правдата, утешете се с това,
че нашите идеи ще победят. Умирам горд с името на баща си.
Умирам горд с името на народа си, за чието добро работих до
последния миг, за чието добро бъдеще умирам...
Умирам за живот, който ще бъде по-светъл от слънцето, по-хубав от най-хубавите цветя и по-свободен и по-справедлив от всички до сега. Аз умирам с вярата, че утре ще съмне, че утре ще бъде хубав ден, най-хубавия от всички до сега.

Писмо на Антон Попов до неговата другарка
Софийски централен затвор, м. юли, 1942 г.

Мила Р.

Благодаря ти за всички грижи, които полагаше за мен, за майка и Роза. Не ги забравяй и в бъдеще. Дай им от твоя кураж и от твоята вяра.
В тези последни мигове мисля за теб и за всички радости, които ти ми даде.
Прояви в живота такава любов към хората, каквато носих в сърцето си и аз.
Доколко силите ти позволяват, грижи се за майка и Роза.

Целува те: Твой Антон

Препис. Музей на революционното движение в България.

Писмо на Антон Попов до неговата майка, брат и сестра
Софийски централен затвор, 23. VII. 1942 г.

Мила майко, мили братко, мила сестро,
Умирам за един нов свят, който ще огрее с такава силна светлина, с такава хубост, че моята жертва за него е нищо.Утешете се с това, че за него умираха милиони в хиляди битки на барикадите и на бойния фронт. Утешете се с това, че умирам за правдата. Утешете се с това, че нашите идеи ще победят.Умирам горд с името на баща си. Умирам горд с името на народа си, за чието добро работих до последния миг, за чието добро бъдеще умирам.Целувам ви сладко, мои мили домашни. Целувам за последен път и моята стара баба мъченица.
Ваш Антон

Препис. Музей на революционното движение в България.